ФК „Ювентус“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ювентус)
Ювентус
Емблема на футболния клуб
Прозвище„Старата госпожа“
„Бианконерите“
„Зебрите“
Основан1 ноември 1897 г.;
преди 126 години
 (1897-11-01)
ДържаваИталия
СтадионЮвентус Стейдиъм
Капацитет41 507
Собственик Семейство Аниели
Президент Андреа Аниели
Старши треньор Масимилиано Алегри
ПървенствоСерия А
2022/237-о
Уебсайтwww.juventus.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК „Ювентус“ в Общомедия

ФК „Ювентус“ (на италиански: Juventus Football Club, Juventus – от латинската дума за „младост“) със седалище в град Торино, Северна Италия, познат и като „Ювентус“, накратко „Юве“, е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и света. „Бианконерите“ са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 г. и играе домакинските си срещи на стадион „Ювентус Арена“ в Торино, Северна Италия. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1897 – 1905)[редактиране | редактиране на кода]

Основан през 1897 г. като Спортен клуб „Ювентус“ от група млади студенти, като сред тях е и първият президент на клуба – Еудженио Канфари. Клубът се присъединява към Италианското футболно първенство през 1900 г. В този период екипът на отбора е в розово и черно. Той печели първата си шампионатна титла през 1905 г. По това време екипът му вече придобива днешния си облик – черни и бели ивици, и е вдъхновен от английския отбор Нотс Каунти.

Години на господство (1923 – средата на 20 век)[редактиране | редактиране на кода]

Сивори, Чарлс и Бониперти: Магичното трио

През 1923 г. собствениците на автомобилния производител Фиат поемат управлението на клуба и построяват нов стадион. Това помага за спечелването на втора титла в италианския шампионат. С течение на времето клубът се превръща в символ на италианската култура поради успехите, някои от които оказват значително влияние върху италианското общество, особено през 30-те и 40-те години на 20 век. Това е видно в приноса на клуба в Националния отбор по футбол на Италия в период без прекъсване от втората половина на 1920 г., признат като един от най-влиятелните в международния футбол и след решаващата роля в Италия за спечелването на Световното първенство по футбол през 1934 г.

Ерата Трапатони (1980 – 1990)[редактиране | редактиране на кода]

Тази ера през 80-те години на 20 век е изключително успешна за клуба. Още в началото на десетилетието „Ювентус“ печели три титли, като общият им брой става 20. Така той добавя втора звезда върху клубната си емблема, с което се превръща в първия италиански отбор с две звезди. През 1982 г. Паоло Роси е обявен за футболист на годината, а през 1983, 1984 и 1985 г. Мишел Платини получава приза за футболист на годината. Така „Ювентус“ става първият клуб, чиито играчи печелят в четири последователни години. През 1985 г. „Ювентус“ печели и първата си Шампионска лига (тогава КЕШ), като на финала побеждава отбора на Ливърпул с 1:0. Победният гол е вкаран от Мишел Платини от дузпа. Така „Ювентус“ става първият отбор спечелил всички турнири на УЕФА.

Със спечелването на титлата от 1986 г. идва краят на тази ера, като в останалата част от десетилетието доминират отборите на Наполи, Милан и Интер. През 1990 г. „Ювентус“ се премества на стадион „Деле Алпи“.

Ерата на Липи и новият век (1994 – 2003)[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. начело на отбора застава Марчело Липи. Още през първия си сезон печели Серия А с играчи като Чиро Ферара, Роберто Баджо, Джанлука Виали и младока Алесандро Дел Пиеро. През следващия сезон Ювентус е отново на върха на европейската сцена, печелейки Шампионска лига за втори път. На финала побеждава „Аякс“ след изпълнение на дузпи (1:1 в редовното време). След идването на играчи като Филипо Индзаги, Зинедин Зидан и Едгар Давидс отборът успява да достигне още два финала на Шампионска лига през 1997 и 1998 г., но ги губи от „Борусия Дортмунд“ (с 1:3) и „Реал Мадрид“ (с 0:1). Същевременно печели Серия А през 1997 и 1998 г., Суперкупата на УЕФА и Междуконтиненталната купа.

С отбора подписват играчи като Джанлуиджи Буфон, Павел Недвед и Давид Трезеге. С тяхна помощ отборът печели Серия А през 2002 и 2003 г. и достига финал в Шампионска лига през 2003 г., като губи от „Милан“ след изпълнение на дузпи (0:0 в редовното време).

Скандалът „Калчополи“ и упадък на отбора (2006 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

2006 г. се превръща в ужасяваща за отбора поради избухването на грандиозен скандал, свързан с уреждане на мачове в италианския футбол. В резултат на това 5 отбора биват наказани, единият от които е „Ювентус“. Отборът бива изпратен за първи път в историята си в Серия Б, като са му отнети двете титли от 2005 и 2006 г. Той бива напуснат от някои от звездите си като Златан Ибрахимович, Патрик Виейра, Джанлука Дзамброта, Лилиан Тюрам и Фабио Канаваро. За сметка на това лоялните Алесандро Дел Пиеро, Павел Недвед, Джанлуиджи Буфон, Давид Трезеге и Мауро Каморанези остават, за да върнат отбора в Серия А.

След като прекарва един сезон в Серия Б, „Ювентус“ се завръща в Серия А гладен за успехи, но те така и не идват. Следва серия от треньорски рокади, но успехите все още ги няма. Така два поредни сезона – 2009/10 и 2010/11 отборът се класира на седмо място, нещо съвсем нетипично за отбор с шампионски амбиции.

Отново на върха в Серия А[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. Антонио Конте подписва с отбора на Ювентус. Задачата му е да го направи шампион и да го класира в Шампионската лига. Биват привлечени играчи като Андреа Пирло, Артуро Видал и Мирко Вучинич. Същата година е открит и новият модерен стадион „Ювентус Арена, който е изцяло собственост на клуба. Конте налага схема 3-5-2 и резултатите идват – след оспорвана битка за титлата с Милан Ювентус вдигна 28-ата (30-а с двете отнети) титла в Серия А, като не допуска нито една загуба през сезона. Под ръководството на Конте отборът подобрява личният си рекорд за брой мачове без загуба в първенството – 49.

„Ювентус“ преди мачът от Шампионска лига 2012/13 срещу Шахтьор (Донецк).

През сезон 2012/13 „Ювентус“ печели втората си поредна титла и 29-а за клуба под ръководството на Антонио Конте.[1] Под неговото ръководство „Ювентус“ печели и Суперкупата на Италия през 2012 г. и 2013 г.

За сезон 2013/2014 са привлечени няколко ключови играчи, сред които Карлос Тевес и Фернандо Йоренте. На 5 януари 2014 г., след победа над „Рома“ с 3:0, „Ювентус“ изравнява клубния рекорд за най-много последователни победи, който е от 1932 г. На 12 януари 2014 г. рекордът е подобрен след победа над „Каляри“ с 4:1.[2] Победната серия продължава 12 мача, като е прекъсната след равенство (1:1) срещу „Лацио“ в Рим.[3] През 2014 г. отборът печели титлата в Италия за трети пореден път, като това е общо 30-то му отличие. Така отборът става първият и единствен тим в Серия А с три звезди върху емблемата си.[4] Същият сезон са подобрени четири рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон (33), вторият е за най-много спечелени домакински мачове в един сезон (19), а третият – за най-много спечелени точки в един сезон (102). Третият е и европейски рекорд в първенствата от топ 5.[5] Четвъртият е за отбелязани голове в Серия А в сезон с 20 отбора в първенството – в 37 от общо 38 кръга отборът отбелязва гол. „Ювентус“ е безапелационен шампион и през сезоните 2014/15, 2015/16 и 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20.

Емблема, цветове, прозвища и фенове[редактиране | редактиране на кода]

Емблема от 1928 г.

Емблемата на клуба е претърпяла различни промени. Последната такава е през сезон 2004/05. Емблемата на отбора е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разделен на пет вертикални ивици – две бели и три черни. В горната част е изписано името на отбора на бял фон, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен стар френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е символ на град Торино.

От 1903 г. „Ювентус“ играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клубът играе с розови ризи и черни вратовръзки, само защото са били изпратени грешни ризи. Тъй като един от членовете на екипа – Джон Савидж има контакти в Англия, от „Нотс Каунти“ пращат първите черно-бели екипи на отбора.

Сред най-известните прозвища на отбора са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“. „Старата госпожа“ всъщност е игра на думи. Juventus от латински означава „младост“, „млад човек“. Другата част от прякора – „госпожа“ или „дама“ е начин за преданост към клуба.

„Ювентус“ е отборът с най-много фенове в Италия – над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни фенове.[6] „Ювентус“ е и сред най-подкрепяните отбори в света с 480 милиона фенове (85 милиона от които само в Европа).

Популярни фенове[редактиране | редактиране на кода]

Съперничества[редактиране | редактиране на кода]

Основните съперници на „Ювентус“ са два – „Торино“ и „Интер“. Дербито с „Торино“ се нарича „Дерби дела Моле“ и е градското дерби на града. Дербито с „Интер“ се нарича „Дербито на Италия“, тъй като до 2006 година това са двата отбора, които не са играли в по-долна дивизия. Други конкуренти на „Ювентус“ са „Милан“, „Наполи“ и „Фиорентина“.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 септември 2023 г.

Вратари
01 Войчех Шченсни
31 Карло Пинсолио
36 Матия Перин
Защитници
02 Матия Де Шильо
03 Бремер
04 Федерико Гати
06 Данило
12 Алекс Сандро
24 Даниеле Ругани
27 Андреа Камбиазо
Халфове
05 Мануел Локатели
10 Пол Погба
11 Филип Костич
16 Уестън Маккени
20 Фабио Мирети
21 Николо Фаджоли
22 Тимъти Уеа
25 Адриен Рабио
Нападатели
07 Федерико Киеза
09 Душан Влахович
14 Аркадюш Милик
17 Самюъл Илинг-Джуниър
18 Мойс Кийн






Мениджъри[редактиране | редактиране на кода]

Хронологичен списък на мениджърите, водили отбора
Период Име Спечелени състезания
1923 – 1926 Унгария Йену Кароли
1926 – 1928 Унгария Йожеф Виола
1928 – 1930 Уилям Ейткен
1930 – 1935 Карло Каркано
1935 Карло Бигато
1935 – 1939 Вирджинио Розета
1939 – 1941 Умберто Калигарис
1941 Федерико Мунерати
1941 – 1942 Джовани Ферари
1942 – 1946 Феличе Борел
1946 – 1948 Ренато Чезарини
1948 – 1949 Уилям Чалмърс
1949 – 1951 Джеси Карвър
1951 – 1953 Унгария Гьорг Шароши
1953 – 1955 Алдо Оливиери
1955 – 1957 Сандро Пупо
1957 – 1959 Любиша Брочич
1959 – 1961 Ренато Чезарини
1961 – 1962 Карло Парола
1962 – 1964 Пауло Лима Амарал
1964 – 1969 Ериберто Ерера
1969 – 1970 Луис Карниля
1970 – 1971 Армандо Пичи
1971 – 1974 Честмир Вицпалек
1974 – 1976 Карло Парола
1976 – 1986 Джовани Трапатони
1986 – 1988 Рино Марчези
1988 – 1990 Дино Дзоф
1990 – 1991 Луиджи Маифреди
1991 – 1994 Джовани Трапатони
1994 – 1999 Марчело Липи
1999 – 2001 Карло Анчелоти
2001 – 2004 Марчело Липи
2004 – 2006 Фабио Капело
2006 – 2007 Дидие Дешам
2007 – 2009 Клаудио Раниери
2009 – 2010 Чиро Ферара
2010 Алберто Дзакерони
2010 – 2011 Луиджи Дел Нери
2011 – 2014 Антонио Конте
2014 – 2019 Масимилиано Алегри
2019 – 2020 Маурицио Сари
2020 – 2021 Андреа Пирло
2021 – Масимилиано Алегри


Легенда:

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

„Ювентус“ е най-успешният отбор на 20 век (според Международната федерация по футоблна история и статискика) и най-успешният отбор в Италия с най-много отличия във всички турнири – с 56 официални отличия. В Италия „Ювентус“ е отборът с най-много титли на Серия А (30), както и с най-много спечелени състезания – общо 40, и е вторият най-успешен италиански отбор в европейските турнири.

Клубът е първият в света отбор спечелил всички официални международни турнири и първият отбор спечелил трите големи шампионата на УЕФА. Ювентус е печелил италианската Серия А 32 пъти, но титлите от 2005 и 2006 г. са отнети заради скандала с уредени мачове.

„Ювентус“ подобрява своя рекорд по брой мачове без загуба, като през сезон 2011/2012 завършва без загуба с 23 победи и 15 равенства. Същият този сезон отборът завършва със само 19 допуснати гола и е признат за отбора с най-добра защита в света за сезона.

Национални успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Серия А:
    • Шампион (36, рекорд): 1904/05, 1925/26, 1930/31, 1931/32, 1932/33, 1933/34, 1934/35, 1949/50, 1951/52, 1957/58, 1959/60, 1960/61, 1966/67, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1976/77, 1977/78, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1985/86, 1994/95, 1996/97, 1997/98, 2001/02, 2002/03, 2011/12, 2012/13, 2013/14, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20
    • Вицешампион (21): 1903, 1904, 1906, 1937/38, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1952/53, 1953/54, 1962/63 1973/74, 1975/76, 1979/80, 1982/83, 1986/87, 1991/92, 1993/94, 1995/96, 1999/00, 2000/01, 2008/09
    • Бронзов медал (12): 1901, 1909/10, 1926/27, 1929/30, 1939/40, 1942/43, 1950/51, 1967/68, 1969/70, 1978/79, 2003/04, 2007/08
  • Купа на Италия:
    • Носител (14, рекорд): 1937/38, 1941/42, 1958/59, 1959/60, 1964/65, 1978/79, 1982/83, 1989/90, 1994/95, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2020/21
    • Финалист (5): 1972/73, 1991/92, 2001/02, 2003/04, 2011/12
  • Суперкупа на Италия:
    • Носител (9, рекорд): 1995, 1997, 2002, 2003, 2012, 2013, 2015, 2018, 2020
    • Финалист (7): 1990, 1998, 2005, 2014, 2016, 2017, 2019
  • Серия Б:
    • Шампион (1): 2006/07

Международни успехи[редактиране | редактиране на кода]

Носители на Златна топка[редактиране | редактиране на кода]

Клубна статистика и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Клубни рекорди в Серия А[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-много последователно спечелени титли (9) – 2011/12 – 2019/20
  • Най-много спечелени точки в един сезон (102) – 2013/14
  • Най-много победи в един сезон (33) – 2013/14
  • Най-много победи като домакин в един сезон (19) – 2013/14
  • Най-малко равенства в един сезон (3) – 2013/14
  • Най-много равенства в един сезон (17) – 1955/56
  • Най-малко загуби в един сезон (0) – 2011/12
  • Най-много загуби в един сезон (15) – 1961/62, 2009/10
  • Най-много отбелязани голове в един сезон (103) – 1950/51
  • Най-малко отбелязани голове в един сезон (28) – 1938/39 (30 мача)
  • Най-малко допуснати голове в един сезон (14) – 1981/82 (30 мача)
  • Най-много допуснати голове в един сезон (56) – 1961/62 (34 мача)
  • Най-продължителна серия от победи (15) – 2015/16
  • Най-продължителна серия от победи от началото на сезона (9) – 2005/06
  • Най-продължителна серия от победи като домакин (33) – 2015/16 – 2016/17
  • Най-продължителна серия от мачове без загуба (49) – 2010/11 – 2012/13
  • Най-продължителна серия от мачове без загуба като домакин (71) – 1932 – 1936
  • Най-продължителна серия от мачове без загуба в един сезон (38) – 2011/12
  • Най-продължителна серия от мачове без победа (13) – 1955/56; 1961/62

Алесандро дел Пиеро е рекордьор на „Ювентус“ по отношение на най-много участия в официални срещи (705 във всички турнири). На 6 март 2008 срещу „Палермо“ той изпреварва предишния рекордьор Гаетано Ширеа. Дел Пиеро също така държи рекорда за „Ювентус“ за най-много изиграни мачове в Серия А – 478.

Алесандро дел Пиеро е и голмайстор за „Ювентус“ с цели 278 гола във всички турнири. На второ място е Джампиеро Бониперти, които има 182 гола.

През сезон 1933 – 34 Феличе Пласидо Борел II ° отбелязва 31 гола в 34 срещи в Серия А. Ференц Хирзер е рекордьор за отбелязани най-много голове за един сезон – 35 гола в 26 срещи през сезон 1925 – 26. Омар Сивори е футболистът, реализирал най-много голове в един мач – 6. Рекордът е поставен през сезон 1960 – 61 срещу „Интер“.

Най-голямата победа на „Ювентус“ е 15 – 0 срещу „Ченто“. Тя е във втория кръг на Купата на Италия през сезон 1926 – 27. Най-голямата загуба на клуба е с 0 – 8 от „Торино“ през 1913 г.

Продажбата на Зинедин Зидан в „Реал Мадрид“ през 2001 г. е най-скъпият трансфер на клуба, като сумата от около 46 млн. паунда е световен рекорд до 2009 г., когато испанският отбор закупува Кристиано Роналдо за сумата от 84 млн. паунда.

„Ювентус“ държи рекорда и за най-висока получена сума от УЕФА (65,3 млн. евро).[7]

Топ 10 най-скъпи трансфери[редактиране | редактиране на кода]

Входящи
Име Година Позиция Идващ от Транферна сума (€)
1 Кристиано Роналдо 2018 Нападател Реал Мадрид 100 000 000
2 Гонсало Игуаин 2016 Нападател Наполи 90 000 000
3 Джанлуиджи Буфон 2001 Вратар Парма 58 880 000
4 Лилиям Тюран 2001 Защитник Парма 41 500 000
5 Павел Недвед 2001 Полузащитник Лацио 41 200 000
6 Жоао Кансело 2018 Защитник Валенсия 40 200 000
7 Федерико Бернандески 2017 Полузащитник Фиорентина 40 000 000
8 Пауло Дибала 2015 Нападател Палермо 32 000 000
9 Миралем Пянич 2016 Полузащитник Рома 32 000 000
10 Емерсон 2004 Полузащитник Рома 28 000 000
Изходящи
Име Година Позиция Заминаващ за Транферна сума (€)
1 Пол Погба 2018 Полузащитник Манчестър Юнайтед 105 000 000
2 Зинедин Зидан 2001 Полузащитник Реал Мадрид 77 500 000
3 Леонардо Бонучи 2017 Защитник Милан 42 000 000
4 Артуро Видал 2016 Полузащитник Байерн Мюнхен 37 500 000
5 Филипо Индзаги 2002 Нападател Милан 36 150 000
6 Матия Калдара 2018 Защитник Милан 35 000 000
7 Алваро Мората 2016 Нападател Реал Мадрид 30 000 000
8 Златан Ибрахимович 2006 Нападател Интер 24 800 000
9 Кингсли Коман 2017 Полузащитник Байерн Мюнхен 21 000 000
10 Емил Адуеро 2019 Вратар Сампдория 20 000 000

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

През първите две години от създаването си (1897 г. и 1898 г.) „Ювентус“ приема гостуващите отбори на игрищата в Парко дел Валентино и в Джардино дела Читадела. След това отборът се премества на Stadium – голяма многофункционална постройка в Торино, използвана предимно за спортни цели точно до стария площад „Пиаца д'Арми“, навремето разположен между булевардите Галилео Ферарис и Дука дели Абруци, където провежда домакинските си срещи до 1908 г. Изключение правят 1905 г. – годината на първото спечелено Скудето и 1906 г., когато мачовете се играят на колодрума „Умберто I“ в торинския квартал „Крочета“.

От 1909 до 1922 г. „Ювентус“ играе своите домакинства на стадиона на бул. „Себастополи“, преди да се премести на бул. „Марсилия“, където остава до 1933 г. На този стадион отборът става четири пъти шампион на Италия, три от които – в поредни години. В края на 1933 г. торинският гранд започва да играе домакинските си мачове на новопостроения Градски стадион „Бенито Мусолини“, открит през 1933 г. за Световното първенство по футбол през 1934 г. След Втората световна война стадионът е преименуван на „Общински стадион“ до 1986 г., след което става Общински стадион „Виторио Поцо“ до 2005 г. На него „Ювентус“ приема гостуващите отбори в продължение на 57 години. Стадионът е домакин на 890 мача от шампионата на „Ювентус“. След окончателното затваряне на стадион „Филаделфия“, от 1963 г. Общинският стадион е споделян с ФК „Торино“. Той е място на домакинските мачове на двата торински отбора до сезон 1989/90: последният мач, изигран на този терен от „Ювентус“, е на 2 май 1990 г. срещу „Фиорентина“ – първият мач от Купата на УЕФА. Стадионът продължава да се ползва за тренировъчна база до юли 2003 г.

От 1990 г. до сезон 2005/06 торинци провеждат домакинските си мачове на Стадио деле Алпи, построен в торинския квартал „Валете“ за Световното първенство по футбол през 1990 г. Той е и вътрешно съоръжение на „бианконерите“ от 1990 до 2006 г.

В много редки случаи отборът домакинства на стадиони като Ренцо Барбера в Палермо, Дино Мануци в Чезена и Джузепе Меаца в Милано.

През 2002 г. Общинският съвет на Торино предоставя на „Ювентус“ експлоатацията на района на „Деле Алпи“ за 99 години, поради което през 2008 г. се взима решение за изграждането на нов стадион, разположен в района на вече изоставеното съоръжение.

През август 2006 г. „бианконерите“ се завръщат да играят на Общинския стадион, който е обновен за Зимните олимпийски игри в Торино и вече носи името „Олимпийски стадион“. Споделят го с отбора на Торино. От 2016 г. той се нарича Олимпийски стадион „Гранде Торино“.

От 2011 г. „Ювентус“ провежда домакинствата си на Ювентус Стейдиъм. Новото съоръжение е построено на мястото на Стадио деле Алпи. То е с капацитет от 41 000 зрители, а в изграждането му са вложени 120 млн. евро. На 11 септември 2011 г. се изиграва първият мач на новия стадион между „Ювентус“ и „Парма“. В 17 минута Стефан Лихтщайнер вкарва първия гол, отбелязан на стадиона. От 1 юли 2017 г. името му е „Алианц Стейдиъм“ и то ще остане такова до 30 юни 2030 г.

Известни играчи[редактиране | редактиране на кода]

Класиране по години[редактиране | редактиране на кода]

Серия А[редактиране | редактиране на кода]

Класиране в Серия А
Сезон Позиция Точки
1898 Не участва -
1899 Не участва -
1900 Рунд 1 4
1901 Полуфинал -
1902 Първа група 5
1903 Подгласник -
1904 Подгласник -
1905 Шампион 9
1906 Подгланик 5
1907 Квалификация -
1908 Квалификация -
1909 Рунд 1 -
1909 – 10 3-то 18
1910 – 11 9-о 10
1911 – 12 8-о 9
1912 – 13 Квалификация 3
1913 – 14 Квалификация 10
1914 – 15 Полуфинал -
1919 – 20 Последен рунд -
1920 – 21 Група А 15
1921 – 22 Не участва -
1922 – 23 Група В 25
1923 – 24 Група А 26
1924 – 25 Група В 32
1925 – 26 Шампион -
1926 – 27 3-то 11
1927 – 28 4-то 16
1928 – 29 Група В 41
1929 – 30 3-то 45
1930 – 31 Шампион 55
1931 – 32 Шампион 54
1932 – 33 Шампион 54
1933 – 34 Шампион 53
1934 – 35 Шампион 44
1935 – 36 5-о 35
1936 – 37 5-о 35
1937 – 38 Подгласник 39
1938 – 39 8-о 29
1939 – 40 3-то 36
1940 – 41 5-о 32
1941 – 42 6-о 32
1942 – 43 3-то 37
1946 – 47 Подгласник 53
1947 – 48 3-то 49
1948 – 49 4-то 44
1949 – 50 Шампион 62
1950 – 51 3-то 54
1951 – 52 Шампион 60
1952 – 53 Подгласник 45
1953 – 54 Подгласник 50
1954 – 55 7-о 37
1955 – 56 9-о 33
1956 – 57 9-о 33
1957 – 58 Шампион 51
1958 – 59 4-то 42
1959 – 60 Шампион 55
1960 – 61 Шампион 49
1961 – 62 12-о 29
1962 – 63 Подгласник 45
1963 – 64 5-о 38
1964 – 65 5-о 41
1965 – 66 5-о 42
1966 – 67 Шампион 49
1967 – 68 3-то 36
1968 – 69 5-о 35
1969 – 70 3-то 38
1970 – 71 4-то 35
1971 – 72 Шампион 43
1972 – 73 Шампион 45
1973 – 74 Подгласник 41
1974 – 75 Шампион 43
1975 – 76 Подгласник 43
1976 – 77 Шампион 51
1977 – 78 Шампион 44
1978 – 79 3-то 37
1979 – 80 Подгласник 38
1980 – 81 Шампион 44
1981 – 82 Шампион 42
1982 – 83 Подгласник 39
1983 – 84 Шампион 43
1984 – 85 5-о 36
1985 – 86 Шампион 45
1986 – 87 Подгласник 39
1987 – 88 6-о 31
1988 – 89 4-то 43
1989 – 90 4-то 44
1990 – 91 7-о 37
1991 – 92 Подгласник 48
1992 – 93 4-то 39
1993 – 94 Подгласник 47
1994 – 95 Шампион 73
1995 – 96 Подгласник 65
1996 – 97 Шампион 65
1997 – 98 Шампион 74
1998 – 99 7-о 54
1999 – 00 Подгласник 71
Сезон Позиция Точки
2000 – 01 Подласник 73
2001 – 02 Шампион 71
2002 – 03 Шампион 72
2003 – 04 3-то 69
2004 – 05 Шампион (отнета титла) 86
2005 – 06 Шампион (отнета титла) 91
2006 – 07 Не участва -
2007 – 08 3-то 72
2008 – 09 Подгласник 74
2009 – 10 7-о 55
2010 – 11 7-о 58
2011 – 12 Шампион 84
2012 – 13 Шампион 87
2013 – 14 Шампион 102
2014 – 15 Шампион 87
2015 – 16 Шампион 91
2016 – 17 Шампион 91
2017 – 18 Шампион 95
2018 – 19 Шампион 90
2019 – 20 Шампион 83
2020 – 21 4-о 78

Ранг в европейските турнири[редактиране | редактиране на кода]

Ранг на Ювентус през годините
Година Ранг Лидер
1961 - Реал Мадрид
1962 #30 Реал Мадрид
1963 #35 Реал Мадрид
1964 #25 ФК Барселона
1965 #16 Бенфика
1966 #12 Бенфика
1967 #15 Реал Сарагоса
1968 #09 Реал Мадрид
1969 #06 Бенфика
1970 #07 Лийдс Юнайтед
1971 #02 Лийдс Юнайтед
1972 #04 Лийдс Юнайтед
1973 #03 Аякс
1974 #05 Аякс
1975 #05 Борусия Мьонхенгладбах
1976 #10 Байерн Мюнхен
1977 #10 Борусия Мьонхенгладбах
1978 #08 Борусия Мьонхенгладбах
1979 #08 Борусия Мьонхенгладбах
1980 #09 Борусия Мьонхенгладбах
1981 #05 ФК Барселона
1982 #19 ФК Барселона
1983 #17 ФК Барселона
1984 #06 ФК Ливърпул
1985 #05 ФК Ливърпул
1986 #01 Ювентус
1987 #01 Ювентус
1988 #01 Ювентус
1989 #02 Байерн Мюнхен
1990 #02 Байерн Мюнхен
1991 #01 Ювентус
1992 #07 Реал Мадрид
1993 #03 Реал Мадрид
1994 #03 Реал Мадрид
1995 #05 Реал Мадрид
1996 #10 Аякс
1997 #01 Ювентус
1998 #02 ПСЖ
1999 #01 Ювентус
2000 #01 Ювентус
Ранг на Ювентус през годините
Година Ранг Лидер
2001 #07 Реал Мадрид
2002 #07 Реал Мадрид
2003 #08 Реал Мадрид
2004 #11 Реал Мадрид
2005 #12 Реал Мадрид
2006 #05 Милан
2007 #12 Милан
2008 #23 ФК Челси
2009 #24 ФК Барселона
2010 #27 ФК Барселона
2011 #43 Манчестър Юнайтед
2012 #43 ФК Барселона
2013 #20 ФК Барселона
2014 #16 Реал Мадрид
2015 #14 Реал Мадрид
2016 #09 Реал Мадрид
2017 #05 Реал Мадрид
2018 #05 Реал Мадрид
2019 #05 Реал Мадрид
2020 #05 Байерн Мюнхен

Българи в „Ювентус“[редактиране | редактиране на кода]

  • Валери Божинов (нападател) – В. Божинов е първият български футболист в отбора на „Ювентус“. Той се присъединява към отбора през сезон 2006 – 07 под наем от отбора на Фиорентина. Там той записва 18 мача и 5 отбелязани гола.
  • Марио Кирев (вратар) – М. Кирев подписва с клуба през януари 2009 г. Там той така и не записва изигран мач, като само е попадал няколко пъти в групата. Пред избора, дали да е трети вратар или да бъде даден под наем в друг отбор, той избира втората опция. Затова е и даван под наем на други отбори.

„Ювентус“ срещу български отбори[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Турнир Домакин Резултат Гост
1960 – 61 КЕШ: Предв. кръг Ювентус 2:0 ЦСКА (София)
1960 – 61 КЕШ: Предв. кръг (реванш) ЦСКА (София) 4:1 Ювентус
1964 – 65 КПГ: 3-ти кръг Ювентус 1:1 Локомотив Пловдив
1964 – 65 КПГ: 3-ти кръг (реванш) Локомотив Пловдив 1:1 Ювентус *
1969 – 70 КПГ: 1-ви кръг Ювентус 3:1 Локомотив Пловдив
1969 – 70 КПГ: 1-ви кръг (реванш) Локомотив Пловдив 1:2 Ювентус
1975 – 76 КЕШ: 1-ви кръг ЦСКА (София) 2:1 Ювентус
1975 – 76 КЕШ: 1-ви кръг (реванш) Ювентус 2:0 ЦСКА (София)
1979 – 80 КНК Берое 1:0 Ювентус
1979 – 80 КНК Ювентус 3:1 Берое
1990 – 91 КНК Сливен 0:2 Ювентус
1990 – 91 КНК Ювентус 6:1 Сливен
1994 – 95 Купа на УЕФА: 1-ви кръг ЦСКА (София) 0:3 Ювентус
1994 – 95 Купа на УЕФА: 1-ви кръг (реванш) Ювентус 5:1 ЦСКА (София)
1999 – 00 Купа на УЕФА: 2-ри кръг Левски (София) 1:3 Ювентус
1999 – 00 Купа на УЕФА: 2-ри кръг (реванш) Ювентус 1:1 Левски София

Забележка: * означава, че Ювентус е продължил в следващата фаза след продължения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]